изкуството да управляваш изкуство :: ЦЕЛИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, ВЪЗПИТАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.10.2016 07:52 - ЦЕЛИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, ВЪЗПИТАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО

Автор: sophiemusicart Категория: Други

Прочетен: 2015 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.10.2016 08:08

Какво ще кажете за архитект, който поставя основите на ново здание, а не би съумял да отговори на въпроса: какво иска да строи - храм ли, обикновена къща ли, в която би се живяло уютно, красиво, безполезна врата, в която биха се вглеждали минувачите, хотел за ограбване на непресметливи пътници, кухня за преваряване на продукти, музей за съхраняване на рядкости, или накрая навес за складиране на всякакви, никому ненужни вихтории. Същото трябва да кажем и за възпитателя, който не умее съвсем ясно и точно да определя целта на своята възпитателна работа. К. Д. Ушински

За същността на педагогическите цели
Като всяка целенасочена дейност образованието, възпитанието и обучението винаги са се ръководили от определени цели. Защо се налага отново да се преосмисли проблемът за целите. Причините са твърде различни и М. Андреев обобщено ги формулира като политически, социално-икономически, организационно- педагогически, научно-технически, културни, съдържателно- образователни, професионално-ориентационни, административно- управленски, пазарни, етно-демографски и др. Големи са промените в обществото, в семейството, в производствените технологии, в отношенията между етническите общности, в отношенията между народите и държавите (1, 1).
Според философско-социологическото определение целта е мислен и желан резултат от някаква дейност. В педагогиката целта е мислен и желан (възможен и очакван) резултат от учебно-възпитателната дейност, като се отчитат благоприятните и неблагоприятните условия (8, 4). С появата на теоретичната педагогика в началото на XIX в. и до първото десетилетие на XX в. въпросите за педагогическите цели придобиват първостепенно значение. Педагогиката се разделя на две равностойни и взаимосвързани части: телеология и методология. Телеологията има за предмет съдържателното определяне и философското обосноваване на педагогическите цели, а методологията разкрива пътищата (методите) за постигане на целите като се основава на психолого-педагогически знания и опит (8, 4). През 20-те до 50-те години на XX век теоретико методологическият проблем за целите е значително пренебрегнат. В педагогическата литература съществуват различни подходи за определяне на целите на образованието и обучението, за разкриване на съдържанието и функциите им, за тяхната класификация и йерархизация, за формулирането им.
Педагогическите цели обикновено са йерархично подредени (8, 5): - общи (висши) цели на образованието и възпитанието; - частни (междинни) цели на различните съставни части на образованието и възпитанието; - конкретни (оперативни) цели на текущата учебно-възпитателна работа.
Общите цели са предмет на общата (теоретичната) педагогика. Подборът и приложението на общите цели са сложно детерминирани: от системата на социално управление, икономическите и културните условия и потребности, от природните дадености и потребности на отделната личност. Общите цели могат да бъдат цели на образователните институции (различните видове и степени училища, а също и извънучилищните форми, формално и неформално образование) и на учебно-възпитателната работа в тях. Макар тези цели да се припокриват, те все пак не са тъждествени. Според Д. Цветков общите педагогически цели имат три главни измерения, на които съответстват три вида взаимосвързани общи цели (9, 108): - крайни цели (цели на целите, личностен и социален смисъл на целите); - висши цели (образователно-политически); - основни цели (психолого-педагогически). В Древна Гърция личностният и социален смисъл на педагогическите цели (т. е. крайните цели) е хармоничното устройство на обществото и личното щастие. Личното щастие от своя страна е възможно в свободния и хармоничен живот. През Възраждането крайните цели са отново свободният и хармоничен живот, осигуряването на превъзходство (престиж, благополучие) в неравните условия на живот. Образователно-политическите цели се появяват по време на Френската буржоазна революция и съществуват във всички общества до днес, като интересът към тях се изостря в идеологически противопоставяните общества.
Основните (психолого-педагогически) цели се разработват от самото начало на съществуването на педагогиката.
Според други автори целите могат да бъдат йерархизирани така (4, 34-35):
I. Цел от първи ранг (finalite) Утвърждава принципа, чрез който обществото защитава своите ценности. Тя обслужва директивите на образованието, осмисля философията на образованието, системата на обществените ценности. Отговаря на въпроса “Какъв тип човек искаме да формираме?”.
II. Цел от втори ранг (but) Докато целта от първи ранг е за цялата обществена система, то целта от втори ранг е за и спрямо учебната програма. Формулира по дефинитивен начин намеренията на институцията (организацията, групата, личността) чрез учебната програма или детерминираното педагогическо действие.
III. Цел от трети ранг (оbjectif) Изразява се в описанието на педагогическото намерение чрез конкретния резултат от обучението. Докато целта от втори ранг фиксира търсения резултат, то целта от трети ранг фиксира реалния, възможния резултат. Отговаря не само на въпроса “Какво искаме?”, но и “Какво е възможно да постигнем?” По обем целта от трети ранг може да бъде пълна (крайна) или частична (междинна). Крайната цел ръководи всички етапи на обучението до неговия “изход”. Междинните цели осигуряват другата функция на целта от трети ранг - да гарантират логическата прогресия и спираловидност на процеса на формиране и познавателно развитие на учениците. По съдържание целта от трети ранг осигурява знание на учениците, практическото умение.

Нагоре