Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2016 20:15 - ЕМИН АГА БАЛТАЛЪ - 5
Автор: planinitenabulgaria Категория: История   
Прочетен: 3882 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
ПРОДЪЛЖЕНИЕ:

По време на това изпращане рояк момичета е бели бакъри подливали вода пред коня на всесилния ага и на неговите накичени със сребърни оръжия бю-люкбашии, а първенците на града, наредени в два реда от двете страни на улицата, ми се покланяли и го благославяли с „добър час”.

Целият в сърма и атлаз, опнал снага върху белия си кон, Кърджалъ Еменаа имал в такива случаи навика да хвърля наляво и надясно „за хаир" дребни пари, а децата се боричкали да ги събират.

Музиките, разбира се, през цялото време свирели, даулите гърмели, а конете „всичали огън” по калдъръмените улици, разигравани от наперените ездачи.

Ето в това положение се е намирал Емни ага по време на неговия разрив с Мустафа Байрактар.

Разбира се, че и враговете на Емнна не спели, че неведнъж се опитвали да „сгащят" малкия султан на Хасково в неговото леговище, но Емннджнка все намирал как да се справи със своите преследвачи.

Не ще и дума, че великите везири, наследили Мустафа Байрактар, също са се опитвали да вразумят „хасковския нагъл самозванец", но тези опити очевидно не успели, защото вплетеният във война с Русия нов султан не е могъл да задели достатъчно войска за преследването му, и той е имал възможност дълго време свободно да си разиграва коня из кански писналата от неговите „кръвопийства и зулумства" Тракия.

Именно през това време, 1810 година, Емин ага извършва второто си нападение върху Станнмака, със същата дързост и все така безнаказано, както в преди.

Това нападение не е било изненада за станимашкитс граждани. Патили веднъж от тоя „човекоподобен звяр", те овреме доловили неговите кроежи и се помъчили да организират своята отбрана.

Всичко туй узнаваме от спомените на баба Еленка Кирова от село Бодрово, записани от Панайот Сребрев в Асеновград през 1896 година и запазени по този начин за историята на Станимака.

Баба Еленка била очевидец на събитията и поради това дава твърде точно и подробно описание на грабежа. Ето как, според нея, е протекло това кърваво събитие в живота на Станимака:

В очакване на кърджалийската угроза станимаклии оградили северната част на града със зидове, запра¬шили улиците с цели дървета и празни талиги, направили прегради от чували, пълни с пясък, и зачакали врага с готови пушки и добре наточени ками. И на¬истина, когато през пролетта Емин ага нападнал, за¬щитниците на Станимака успели да го отблъснат.

Ко¬варният кърджалия си дал вид, че се отказва от наме¬рението си да проникне в добре защищавания град, оттеглил се и почти се изгубил от очите на възрадва¬ните граждани.

Опиянени от тоя радостен обратг ста¬нимаклии се отпуснали, а в това време Емин ага напад¬нал внезапно града откъм източната му, уж природно защитена страна, прекатурил набързо поставените стражи там и се втурнал в града с диви ревове и стрелба.

Разярени от оказаната им съпротива, Еминовите даалии посичали де кого стигнат.

Изплашено от грозната сеч, населението хукнало да бяга и се нахвър¬лило във водите на придошлата река Чая.

Цялата ре¬ка се напълнила с плаващи и давещи се хора, с ране¬ни и убити, които вълните мятали насам-нататък.

„Пи¬сък и цирок” се вдигнали до небето, та чак и Емин ага дори се сепнал от извършеното злосторство и заповядал клането да бъде спряно и всеки да се прибере.

След това кърджалиите заградили града и започнали да ограбват къщите, като всичко по-ценно изнасяли и трупали на определени места.

Дето се съмнявали, че е скрито злато или някакво друго имане, изтезавали стопаните с нажежени железа и бодели с ятаганите ся, за да изкажат парите и скривалищата. (Всъщност за това Емин спрял клането — за да се извърши както трябва обирът).

Обирът траял три дни. Три дни кърджалиите носели денковете и ги трупали, даулите весело биели, а белоликите станимашки кокове черпели “отрудените” свои палачи с червено вино и бяла ракия.

След като всичко било събрано накуп, Емин ага обявил, че който желае, може да откупи покъщнината си със злато или сребро.

Наситил се на грабене и на жени, Емни ага оставил опустошения Станимака (Асеновград) в ръцете на своя син - Селима, за да довърши „продажбите”, а самият тоя със своята дружина заминал към Татар Пазарджик за нови грабежи и нови кърджалийски подвизи.

Забележете, че тоя път грабежът на Станимака не е както първия: всеки да граби толкова, колкото може.

Ние виждаме един много по-различен, по-търговски, нека да го наречем, обир: кърджалиите изнасят всичката покъщнина, трупат я на купища, собствениците идват, за да си я откупуват, т. е. покъщнината се превръща в сухо злато, а не в обременителни товари. След поражението си при Галиполи Еменаа никога не забравя, че претоварената с плячка орда не е боеспособна, и не повтаря вече тая си грешка.

Преданието за второто кърджалийско нападение се потвърждава и от Г. Димитров, който пише в „Княжество България”, че Еменаа нападнал града откъм Амбелино с хиляда души. Жителите на града от старата му част развалили моста над реката и тогава подплашените амбелински жени започнали да се хвърлят във водите, да спасят честта си”. Кърджалиите се разполагали три дни в града н всичко ограбили.

Колкото се отнася до годината на второто кърджалийско нападение, историкът Димитров твърди, че годината е 1810 и това се потвърждава от съдържанието на една кратка летописна бележчнпа, намерена в Хилендарски манастир върху страниците на едни псалтир и публикувана от проф. Йордаи Иванов в неговата книга „Български старини в Македония*. Ето и съдържанието на бележката:

„Ова година 1810 число пороби се Станимака”.

„Пороби се" в случая е равнозначно на оплени се, разграби се. И не би могло да се отнася за нещо друго, освен за кърджалийското нападение.

Преданието за “поробването” на Станимака бе до скоро едва ли не последното сведение за дейността на Емин ага, краят на когото оставаше забулен в мъгляви догадки. Едва отскоро, благодарение на материалите, които старши научният сътрудник при БАН Страшимир Димитров откри във френските архиви - писма, дипломатически доклади и др., - сега вече знаем с твърде голяма точност как са протекли двете последни години от живота на Емин ага и как е завършил неговият бурен живот.

От тези документи узнаваме, че през август 1811 година „аянинът на Хасково” е отново в състояние на бунт и че от района между Родосто и Одринско усилено се събират войски, предназначени да се справят с този бунт (10 август 1811 година).

Под угрозата на този нов военен поход Кърджалъ Емин ага решава да приложи много пъти прилаганото и винаги сполучливо средство за отърваване, а именно - „прошката. За тая цел той лично се явява в лагера на великия везир, придружен от двама поръчители за неговата искреност и за живота му - Бозвелият и Бошнак ага.

Как се е клел Емин ага, какви обещания и уверения е давал на великия везир, не е известно, но прошката е била измолена при едно условие: Емин ага незабавно да замине със „своята дружина” зад Дунава, за да участвува в затегналата се война с руснаците.

Емин обещава и неговото решение, че той е на път с две хиляди души кавалеристи към фронта, публично се разгласява като една радостна придобивка, дължаща се на дипломатическото изкуство на великия везир.

Разбира се, че след всичко това мобилизираната за поход срещу Емина „царска войска веднага се разпуша, но когато всичко това е вече извършено, Емин ага изведнъж се отказва от похода срещу руснаците и престъпва по този начин тържествено обявеното помирение с великия везир.

Неведнъж Емин Брадваринът през двадесетилетното си кърджалнйство е попадал в тежки положения и неведнъж се е избавял той с лъжливи клетви и обещания, получавайки прошка след прошка, помилване подир помилване, и при всяко помилване я някакъв чин, я някое владение. Но с последната своя измяна той загубва мярката, забравил, че времената се се поизменили, че го няма вече Осман Пазвантоглу да громи султанската сила и че неговото затлъстяло кърджалийство вече е към залез.

Много от кърджалийските главатари са разбрали това, смирили са се (като проклетника Сирозру - Исмаил бей Серески) и в качеството си на султански офицери воюват срещу кърджалиите; други, като Илъкоглу, са принудени да бягат; неуморимият Кара Фейзи е отседнал някъде в Брезнишко, а „непримиримите", като Сюлейман Токаджикли, Мехмед Синап и много други са отдавна обезглавени, намушени на кол или разпрани.

Само той, Емин, още „стърчи" и си позволява да разиграва и султан, в везир, и всички около себе си. Затова пък великият везир не закъснява да издаде строга заповед за преследването, залавянето и погубването на „царския изменник".

Ето какво пише френският дипломатически представител в Цариград в рапорта си от 10 октомври 1811 година за конфликта между Емин ага и Високата порта:

„Негово превъзходителство великият везир накарал да отсекат главата на Емин ага от Хасково, а синът на аянина избягал и се укрил в един от укрепените чифлици на своя баща.

Един друг аянин, чието име не е познато, изпитал същата участ. Осемнадесет аяни били изпратени да преследват сина на Емнн ага. Чифликът, в който се бил укрил, бил обкръжен и той паднал в техни ръце."

Оказва се (от следващите рапорти на същия дипломат), че слуховете за погубването на Емин ага са лъжливи, но че е имало опити за унищожаването му и въоръжени сблъсквания около Хасково между него и верните на великия везир аянин, в това едва ли би трябвало да се съмняваме.

Тежкото положение на руския фронт очевидно не давало възможност на великия везир да отдели необходимите войски за окончателно разчистване на старите н новите сметки с Емина - клетвопрестъпиика и той, както изглежда, съвсем спокойно през следващата 1812 година се опитва (за четвърти път!) да ограби Стара Загора.

Под здравата команда на капуджибашията Мехмед градът и тоя път не се предава, но “Загорето” е отново разорено от Емнновпте кърджалии, в един тежък момент, когато войските на великия везир изнемогват под напора на руските военни сили на придунавския фронт.

От доклада на френския посланик в Цариград генерал Андреосн от 25 декември 1812 година узнаваме, че султанът възлага на великия везир да накаже бунтовниците, които опустошават Румелия, а везирът успява да изпълни донякъде тая заповед, донасяйки в Истамбул главите на седем-осем от непокорните аяни.

При този нов опит да се накажат румелийските аяни, мнозина от тях намират убежище при все още неуязвимия Емин ага, в това число аянинът на Търговище.

Други пък се „укриват", като например известния Илъкоглу, който минава с лодка Дунава и се предава на русите.

„Двама бунтовници приковават вниманието на великия везир (пише в заключение генерал Андреоси) - единият е Емин ага от Хасково, другият бунтовник е Молла паша от Видин."

Очевидно в края на 1812 година Емин ага е между двамата най-силни „бунтовници" в Румелия, наред с наследника на Пазвантоглу - Молла паша от Видин.

Великият везир иска да се справи и с двамата, но решава да започне своята поредна акция срещу „главните" бунтовници, първо от Еменаа.

Затова в началото на 1813 година той пристига във военния си лагер край Одрин и започва усилени приготовления за жестока разплата с хасковския самовластник.

Всичко това научаваме от доклада на френския посланик в Цариград генерал Андреоси с дата 5 януари 1813 година (фаталното тринадесето число, както ще видим по-нататък, за Емин ага).

В същия доклад намираме и някои любопитни подробности, а именно, че силите, определени за преследването и унищожаването на Емин ага, възлизат на тридесет хиляди души, поставени под комаидуването на бившия кърджалийски главатар Исмаял бей от Серес и на одринския бостаяожи-башия Дагдевиреноглу и второ, че е решено да се действува бързо, неочаквано, за да се прегради пътят за бягство на Емин ага във Видин и да му се попречи да се съедини там с Молла паша.

В следващите доклади на Адреоси от 8 февруари и 3 март 1813 година се обявява новината, че Исмам бей Серески се е вече отправил с петнадесет хиляди, души за Хасково от Днмотнка през Крумовградско, за да ударя Емин ага в „гръб" и затвори изхода му към планината, самият велик везир е тръгнал направо към Хасково, за да хванат по този начин Емииаговите войски „в клещи”.

Към 3 март одринският бостяшджибашия Дегдевиреноглу се намира с петмнадесетдилядната се войска в Свиленград, а Исмаил бей Серески със същото количество хора - в Димотика, готов да прекоси източните Родопи.

Шпионите на Емии ага по това време, не ще и дума, са вече донесли на своя господар тези новини и той решава да потърси изход в едно ново помирение с великия везир, ала - за първи път от двадесет години насам - тоя му ход пропада, защото великият везир дава заповед двамата пратеници на Емии ага веднага да се оковат в железа, без да ги е дори изслушал.

Десетина дена по-късно, според донесението на Андреоси от 13 март (пак туй фатално число!), войските на Исмаил бей Серески и на одринския бостанджнбашия под общата команда на великия везир сключват обръча около Хасково и започва атаката срещу Емни ага.

„Погубваието на този бунтовник изглежда неминуемо!” - пророкува Андреоси в доклада си от 13 март 1813 година и не се излъгва.

Около 19 март одринският бостанджибашия влиза в Хасково и цялата зависима от Емии ага област около тоя град е окупирана от войските на великия везнр. „Емин ага е взел решение да бяга” - съобщава Андреоси в доклада си от 19 март, а в следващото донесение - от 4 април - той уведомява своето правителство, че главата на Емин ага Хасковски е пристигнала на 30 март в Константинопол и е била изложена за показ три дни.

Това е краят на Емин ага. Толкова накратко е дадено всичко, че ние оставаме някак неудовлетворени от липсата на каквито и да било подробности за смъртта на Кърджалъ Еменаа и сме принудени да потърсим тия подробности в някои от “домашните" за въпросното събитие извори.

Според един от тези извори (Ст. Кожухаров. сп. „Китка” от 1891 година) разтревоженият от настъплението на царските войски Емин ага взел преди всичко мерки да скрие имането си.

Той свикал никои от доверените му селски чорбаджии и им връчил по едио чувалче от съкровището ся, за да го скрият, а сетне да му го върнат, когато се оправи работата.

Друга част от имането на Емииджяка сам разнесал през едина нощ с едно муле по гидиклийските дерета и го заровил в земята.

Според Кожуха ров, сбиването с бостанджибашията станало край Гидикли, но това сблъскване с царската войска завършило с поражение за Емин ага и той се опитал заедно със своя син Селим и брат си Мехмеда да избяга към Пловдивско, но бил „сгащен край едно село".

Като видял, че всичко е загубено, Емннджика връчил един пищов на сина си, за да се убие сам, а с другия пищов изгърмял върху себе си и там на място издъхнал. Селим не посмял да се убие и паднал в ръцете на бостанджибашията, по чиято заповед бил жив одран, за да изкаже имането на баща си.

Бостанджибашията преседял три месеца в Хасково, през което време прибрал колкото можал от Еминаговото имане и го препратил в Истамбул, а освен това изловил много от Еминаговите кърджалии и ги набил на колове по пътя от Клокотница до Узунджово.

Заедно с това той обявил, който има у себе си от Еминаговото имане, да го представи на „правителството", защото ще има претърсване и у когото се намери, ще бъде наказан с набиване на кол. В резултат на тая заплаха много от Еминаговите чувалчета със злато били донесени в Хасково и предадени на победителите.

Другата версия за края на Емин ага се гради върху записаните от Нестор Марков разкази на Емннаговия бюлюкбашия Кара Иван, от които се е ползувал, както вече казахме Ст. Заимов при написването на своя очерк за Емин ага.

Сега вече знаем: не е вярно твърдението в тоя очерк, че краят на Емин ага настъпва по времето на великия везир Мустафа Байрактар, т. е. още през ноември 1808 година.

Затова пък другите данни за неговия край, изглежда, почиват в по-голямата си част на историческата истина.

„Балталъ Еменаа - пише Заимов - се укрепил в Хасково и чакал душманите си от Стамбол. Той станал мрачен и недоверчив към най-верните си другари. В душата му се промъкнало съмнението и подозрението.

Станал недоверчив и към Христодула и към българите-началници на бюлциите му”

Сторило му се, че има заговор против живота му, и заподозрените лица били погубени сред пладне на градския площад.

Няколко от гювендиите той разпрал в минутата, когато те му се кривели и кълчели, за да му доставят еротически наслаждения.

Дядо Иван Кара Феизи, Кара Гьорги и Пехливан Кузю се спасили с бягство от ръцете на полуделия Еминаа Балталъ.

Той ги заподозрял в измяна, те подушили работата. Преоблекли се в овчарски дрехи, напълнил чантите си с алтъни и се изгубили от кърджалийската столица. Хазнаторът на кърджалийското царство Хритодул, като разбрал, че царството на Еминаа е на свършване, задигнал от общата хазна на кърджалиите един биволски тулум, пълен е алтъни, разровил гроба на дяда си, бутнал в него тулума с алтъните, напълнил един тестемел (забрадка) със злато и пешком нощно време хванал пътя за Станимака.

Престорил се за нещастник, цанил се за слуга и след три години се върнал в Хасково, когато Мустафа паша бил изтребил вече до крак кърджалийските разбойници. Женил се, направил конаци, отворил магазини и станал първи хасковски чорбаджия.

„Тези бягства от лагера на Еменаа” - продължава Заимов – „го направили да стане още по-мрачен и подозрителен.

В това си мрачно настроение той обвинил няколко граждани българи и турци в измяна и съзаклятие против живота му; набил ги на колове и заповядал да ги набучат по окопите на града.

Хасково потреперало. Гювендиите млъкнали. Началниците на бюдюците се умислили.

Полуделият тиранин по цели нощи тичал из града с гол нож и убивал верните си патрули”.

Научавайки всичко това, бихме могли не без основание да се попитаме: наистина ли безизходно е било положението на Емин ага?

Не е ли могъл, докато везирът е събирал своите войски, да се махне той от Хасково и да изчака в някое планинско скривалище преминаването на бурята?

Изглежда, че бяството не е било вече изход за петдесет и пет

шестдесетгодишния Емин ага, отрупан с чифлици и стада, със сараи, арсенали и казарми, с кошари и с мандри, защото всичко това, на което е изграждал той своето влияние и мощ, е трябвало да остави на враговете си заедно с планината, откъдето е извирала неговата сила, т. е. неговите кабадаи и нефери.

Това би означавало даже ако сполучи в бягството, да започне след това отново, както на младите години, с тая разлика, че през 1813 година в голата като тъпан Румелия не е имало вече нито какво да се ограби, нито какво да се опожари.

Ето защо Емин ага прдапочел да дочака своите противници в Хасково и да отбранява с оръжие в ръка своите крепости, чифлици и стада, своите сараи и хареми, арсенали и казарми, а най-сетне - своята кърджалийска слава, па каквото бог даде...

Само че кърджалийският господ на Еменаа, както се вижда, не е бил много благосклонен тоя път и една пролетна заран изтръпналите хасковчанн видели полето пред себе си почерняло от войска.

Четири топа обърнали зловещите си дула към града и започнали да бълват джепане. Междувременно везирът разпратил навсякъде конни вестоносци със заповед за пълно опрощаване на хасковските кърджалии, ако те се разоръжат, а освен това да предадат главата на своя господар Емин ага.

Въздействието на тая заповед, която по тайни пътища проникнала и сред кърджалийските нефери в Хасково, ще да е било не по-малко поразяващо от гюллетата, с които обсипвали градските укрепления топовете на великия везир.

„Наченало да се шушне нещо страшно, нещо грозно между неферите на Еменаа - пише Заимов, - а самият той едва успял да се измъкне с настъпването на нощта от Хасково и „в дъжд и кал, само с 16 души другари (тези същите даалии, с които наченал кърджалийските си грабителства) отпътувал за Пашакьой".

Когато на следващата заран кърджалиите-защитници на Хасково разбрали, че са изоставени от своя господар, и хукнали да се спасяват кой накъдето види, градската защита рухнала, а „населението със сълзи на очи, с хляб и сол в ръце излязло да посреща" своите нови спасители.

Някои от избягалите кърджалии се пръснали из планината, други се предали и получили обещаната от фермана прошка, а заловените с оръжие в ръка били обезглавявани, бесени н набивани на колове. Една отбрана „чета" пленници била натъпкана в някакъв набързо превърнат в тъмница склад, където през нощта нахлули въоръжени със секири везирови „сеймени" и при светлината на няколко стърка борина насекли на парчета навързаните даалии.

Разбира се, веднага след превземането на Хасково започнало срутването на градските укрепления, на окопите и кулите, а оръжейните работилници и арсеналите паднали в ръцете на победителите заедно с другите Еминови богатства в града.

Докато изоставените Еминови бюлюци в Хасково се изпарявали или стопявали под ударите на царската войска, Емни ага извършвал последните трескави приготовления за посрещането на враговете си в укрепеното Пашакьой, където десет дена преди това бил пратен харемът начело е гюзел Гергана - най-любнмата негова жена, потурчена българка, бременна по туй време от Емин ага.

Според една даалийска песен още като пристигнал Еменаа в Пашакьой и рабрала неговата любимка какво ше има да се случи, тя се измъкнала през нощта от крепостта и боса отишла до Хасково, за да предаде мъжа си на неговите врагове.

Може това да е поетическа измислица, може и да е истина - все едно как е, едно е сигурно, че и без гюзел Гергана преследвачите на Емин ага са знаели къде се е оттеглил той и са го нападнали там в неговото най-надеждно и за случая, последно убежище - Пашакьой.

Има и сега една местност край Пашакьой, наречена „Топ кория”, където са били настанени топовете срещу укрепените кули на Пашакьой.

С тяхна помощ след тридневна отчаяна и заедно с това безполезна съпротива военният лагер Пашакьой бил превзет, а плененият Емин ага, заедно с шест души негови другари бил заведен пред пашата.

„Наченали се тогава изтезанията - пише Заимов. - Очевидци разказват, че цяла седмица висял Емин ага жив на бесилката, обесен ту с главата надолу, ту през кръста, ту под мишниците; извървяло се мало и голямо да го плюе; свикани били от Чирпанско, Старозагорско, Пловдивско и. други градове първенците - българи и турци, - за да гледат как ще се накаже Кърджалъ Еменаа Балталъ за неговите тринадесетгодишни опустошения на тракийските села, градове и градовце. Някои от гювендиите му били натъкнати на колове. Едни от другарите му на колове набили, други изклали.

Последното изтезание било: извадили червата на Еменаа отзад, натъпкали ги през устата му, после го набили на кол, отсекли му главата и я поднесли на златна тепсия пред неумолимия Тръстениклия... (Разбирай - великия везир).

Хасково се обърнало на човешка касапница. Даалийската песен казва, че румелийският бейлер-бей разпорвал деца в утробата на майка им, когато подозирал, че плодът е от Еменаа или от някой негов верен другар.

Заедно с това, не ще и дума, вървяло издирването на Емнновнте богатства, част от които били раздадени на неферите, пленили прочутия кърджалийски главатар, а другата част отишла в джобовете на победителите и в държавната хазна.

Що се отнася до бившия Еминагов бюлюкбашия Кара Иван, той след бягството си от Хасково отишъл при енинския Али паша, оттам - в Гърция да се бие за „християнска слободия", а на стари години се завърнал в Иробас, където е разказал през 1867 година своите спомени за кърджалийството и за Емин ага.

В съзвучие с тази мрачна картина около последните дни на Емин ага е и иманярската легенда за укриването на неговото съкровище, която ни предаде д-р Г. Парапанов заедно с други материали за Емин ага.

За разлика от обикновените легенди тя е черно на бяло написана в един запазен и до днес и загадъчен в много отношения ръкопис.

Без да разискваме подробно историческата стойност на тоя своеобразен „документ", ще възпроизведем накратко неговото съдържание за това - кога, къде и как е било заровено съкровището на Емин ага...

„Операцията" по заравянето на съкровището според очевидеца, участника, а след това и летописеца на събитието започнало рано призори на 1 април 1812 година, когато един керван от тежко натоварени катъри и коли се отправя от село Гидикли в неизвестна посока, охраняван „отпред, отзад и встрани" от Еминаговите байрактари и нефери.

Дъжд вали, а очите на мулетарите са вързани. Пристигнала на височината, наречена „Коруджийското кале", странната кавалкада заедно с 66 души дюлгери под ръководството на майстор Доню започва да приготовлява скривалището, в което ще бъде положено след това кърджалийското съкровище - „разни скъпоценни камъни, пръстени, златни гривни и манастирски предмети" и, разбира се - много злато.

Заровеното съкровище се покрива отгоре с пръст, която шестдесет-седемдесет души работници, въоръжени с железни тукмаци, добре набиват, докато изравняват калето „като харман".

Цялата местност след това се постила със сухи дърва и се опожарява, за да се заличат всякакви следи.

Заравянето на съкровището според летописеца е било извършено от триста шестдесет и шест души обикновени работници и майстори, освен коларите, на брой шестдесет и шест души с толкова на брой биволски коли, отвлечеяи от цариградският път с помощта на един ескадрон под командата на бюлюк-башията” Трендафил, за да превозват камъш и пръст.

Решено било всички тези хора да бъдат избити, за да не разкажат тайната на съкровището.

Осемстотин души, разделени на три бюлюка спешени конници, връхлитат държаните в продължение на пет дена гладни майстори, колари и работници и ги избиват до крак. Телата на избитите били сварени в кърджалийските казани, а костите положени в гробищата, които погубените клетници са си били предварително приготвяли.

След това конниците се оттеглят и над заровената съкровищница, заобиколен от най-верните си байрактари и бюлюк-башии, се изправи самият Кърджалъ Еменаа Балталъ, за да изкаже своите съжаления ,че не са могли да създадат свое кърджалийско царство и да прикани бюлюк-башиите да опазят клетвата си и да не изкажат съкровището даже ако бъдат печени на шиш.

Клетвата гласи: „Лю ила, илала Мохамед Рас, ул аллах! - Заклеваме се, че никой от нас няма да изкаже съкровището, ако бъде заловен от султан Махмудовите войски, макар най-големи мъчения да претърпи, и на шиш да го пекат, защото знаем, че нашият илям (смъртната ни присъда) е прочетен от шефкетли султан Махмуд... Валлахи, бил-ляхи, таллахи!"

След като всички се заклели, обречените главатари се разцелували и повели конницата към Гидикли. Там взелите участие в избиването на работниците кърджалии, били пръснати на малки отделения по кошарите между селата Карашлий, Бей Бунар и Соргуилий, кьдето им устройват богати увеселения с вино и с жени.

Когато напилите се кърджалии обаче заспиват, един специален конен отряд под командата на доверения бюлюкбашня Трендафил ги напада и ги избива “до крак".

Завършил скриването на съкровищата, Емин ага заповядва на чифликбашията Ахмед ага всичките му стада от коне, говеда, мулета, кози, овце да се съберат край Гидикли за продоволствие на събраните за бой дванадесет хиляди конници, без гювендиите и останалите таксилдари и слуги.

На свикания военен съвет се решава половината орда да посрещне султан Мадмудовата войска на Цариградския път край Свиленград и като я увлече, да й даде сражение в „големия боаз".

В същото време другата половина от ордата заедно с всичкото ценно имущество и с харема да се оттегли на безопасно място.

На четвъртия ден от изпращането на ордата към Свиленград обаче идва горчивата вест, че въоръжената с пики султанска кавалерия обръща в бягство бюлюците на Емин ага, като всички пленени кърджалии били веднага набивани на колове и така изправени край друмищата, умирали в страшни мъки.

Един от бюлюкбашиите само се спасил от разгрома - някой си Вълко Байрактар, който успял да се добере до Истамбул, приел мохамеданството, оженил се и отседнал да живее там.

Именно той записал току-що приведения разказ, който много по-сетне, чрез Кадри бея, внука на бившия Вълко Байрактар, попаднал в България при опитите на бея да организира разкопаването на кърджалийското съкровище.

Ние още в началото нарекохме тия записки „загадъчни", защото заедно с многото исторически неточности и даже фантастични съобщения, в тях е даден един разказ, удивително правдоподобен като бит и атмосфера, писан от човек, явно запознат с работите около Емин ага и с територията, на която се е подвизавал той.

Разбира се, че може да се касае до една умело съставена иманярска мистификация, но едно е сигурно, че ловкият съставил е имал доста пълна и богата информация за живота на Емин ага в навечерието на неговото погубване. И това ни даде всъщност основание да включим и тоя апокриф в повествованието за кърджалията Еменаа.

Що се отнася до неговите съкровища, че е имало съкровища, че е имало опити за тяхното скриване, все едно какви - това е вън от всякакво съмнение.

Не знаем дали хитрият Емин е скрил съкровището си по начина, описан в „записките" на Вълко Байрактар със струпването на толкова хора, с полагането на толкова труд, да не говорим за проливането на толкова кръв, което не е било за кърджалиите никаква мъчнотия. Или пък това скриване е наистина и нарочно извършено с такива „мащабни" действия и кланета, за да се отклони вниманието на бъдещите издирвачи на съкровищата в „крива диря ". Не знаем и навярно едва ли някога ще узнаем.

За личния край на Емин ага „записките” на потурчения Вълко Байрактар не споменават нищо, както и документите – старите и новонамерените, и в такъв случай вие нямаме друг изход, освен да изберем по своя воля една от двете вече споменати версии. Коя от тях е по-прява: дали че Емин ага е бил жив заловен в Пашакьой и умъртвен след изтезанията, или че се е самоубил по време на своето бягство - това засега, а може би завинаги, ше си остане в тайна.

По-важно е друго, че в началото на пролетта 1813 година, когато кукувиците на Пашакьойския „орман" оповестявали възраждането на живота, главата на страшния Емин ага е стърчала пред везировия конак в Истамбул със склопени завинаги очи.

Краят на кърджалийството не настъпил изведнъж с Еминовия край. От някои доклади и фермани, писани след злополучната за кърджалиите 1813 година, научаваме, че „забягнали разбойници, агенти на убития хасковчанин Емин ага, като Дели Омер, Хасан Байрактар и други тям подобни, върлували в Гюмюрджина, затваряли пътищата, влизали в лежащите на пътя им села и ги подстрекавали към бунт".

Че през 1816 година една дружина от триста души кърджалии все оше продължавала да действува в Одринско, което е всъщност последната конвулсия на смъртно ранената кърджалийска хидра, стискала в продължение на четири десетилетия в кървавите си нокти опожарената, обезлюдена и ограбена Румелия.

Една епоха остаряла, една феодална система полуразложена търсеше в края на XVIII век своите гробари и ги намери между другото и в лицето на кърджалиите. Кърджалиите сепнаха с грозния си рев задрямалото в средновековна дрямка Османско царство, принудиха султана да даде оръжие в ръцете на българите и ги въвлякоха като сила във водовъртежа на кървавите събития.

Кърджалийската буря ще заглъхне през второто десетилетие на XIX век, но бойната закалка у българина ще остане, за да се прояви по-късно в едно повишено самочувствие и в нови хайдушки, комитетски и най-сетне в революционни „предприятия" и подвизи.

Тая закалка е била, разбира се, скъпо и прескъпо заплатена с покосяването на не един живот и проливането на потоци кръв.

Но истина е и това, че след кърджалийското кръвопускане животът избуява с една неочаквана сила, за да отскочи българската народност в духовното си и стопанско развитие през следващите няколко десетилетия далече пред своя завоевател и многовековен подтисник.

„Ясно е (пише академик Н. С. Державин в свонте лекции по българска история), че кърджалийското движение, връхлетяло с цялата си фанатична ярост върху беззащитното българско население в империята, е по същество реакционно-националнстическо движение, насочено против султан Селим III и неговите опити за държавни преобразования в европейски дух."

Позволихме си да приведем тази оценка на съветския академик, защото някои наши изследователи на кърджалийството се опитаха да го провъзгласят за явление прогресивно, понеже било насочено против Османската империя.

Тези автори може би щяха да бъдат прави, ако кърджалийските водачи имаха предвид в случай на победа установяването на един нов държавен строй и по-справедлив социален порядък от съществуващия. Такова нещо обаче няма; няма го нито у Кара Фейзи, нито у Гушанц Али, нито у Дели Кадри, нито у Емин ага.

След като Емин ага установява самовластието си над Хасково и Хасковско, неговите усилия протичат в придобиването на нови земи, в създаване на нови чифлици, обработвани по чист феодален образец, и в налагане на собствени неконтролирани от никого данъци, да не говорим за упражняваната от него аянска неограничена власт.

Освен това за Емин ага е било все едно кой ще бъде на държавното кормило: дали реформаторът Селим III или неговите противници.

Той не се поколебава след петнадесетгодишни битки с войските на Селима да участвува в контрапреврата като съюзник на Мустафа Байрактар за неговото възстановяване на султанския престол. Това говори, че при Емннджнка не може да става дума за никакви принципи или пък за социални моменти в неговото кърджалййство.

И въобще за нас, българите, не може да бъде еднo прогресивно дело явление, каквото е кьрджалийството, след като е свързано с изтреблението на голяма част от нашия народ. А това изтребление е факт неоспорим, както е неоспоримо, че ако не беше то, освобождението от османското владичество щеше да завари България не с два милиона, а може би с три пъти по два.

Щo се отнася до Емин ага, той се разделя с живота, след като изпитва сладостите от едно пълновластие, каквото малцина преди него и след него са притежавали, на каквото малцина преди него и след него са се наслаждавали, с тая особеност, че кърджалийският цар е намерил своята наслада не в градежа, а в разрушението, не в реда, а в хаоса, не в създаването на живота, а в неговото покрусяване.

Емин ага започва като разбойник, умира като разбойник, сеейки през целия си живот само разорение в смърт. И оставя зад себе си само една-единствена грозна дума - „кърджалия" - нищо друго.

Защото само делата, изградени с любов към хората, надживяват времето и живеят във времето заедно със своите създатели.

 




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Поздрави, Коста !
05.06.2016 20:56
Да... истина е...
"Защото само делата, изградени с любов към хората,
надживяват времето и живеят във времето заедно със своите създатели."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183167
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031