БГ радиото изчезна в завоите.Посегна да пусне мптройката.Не, я да „чуе” музиката на планината. Каква красива дума ПРОХОД. Красива и вдъхваща уважение. Място за вдъхновение и изпитание на чувствата ( и на колата ).

Остави децата при майка си. И те и той не искаха. По различни причини. Но тя остана сама, и ги иска. Сърди се че не идват.

 Пет дни не повече. За повече не ги пуска.

Радиото проби, това.... рапиране му омръзна вече, я да си пусне „неговите”. „Байага” със сигурност не са най-великата група но в гласа на Баяджич има ... все едно че слуша вътрешния си глас, колкото има и колкото иска да има!

 Е „Лолита” я прескача не „иска” лолити сега. Малко да разнообрази – „Илеш” .

Знае вече наизуст подредбата на песните. Може би е време за промяна. Спря да смени флашката .

Тридесетина километра остават няма да може да чуе много от снощната си „подборка”.

Има гориво и много му се пътува. Хем ще напълни от онази вълшебната вода в Детелина или Драганци. Или от двете.

Първо ще пие едно кафе. Тук на кръстопътя. Много обича този кръстопът. Обича кръстопътищата. Там се разделяш, но и се срещаш.

Миналата година си направиха кръстопът на Сърница. Старите кучета от взвода. Събраха се почти всички. С жените и децата, със спомените си и плановете които частично сбъдват.

Винаги са били с него. Пирката- връзкаря, Хаджо – отритнатия, Краси – професора. Ванката като му каза – „моя дом е отворен за няколко човека – ти си един от тях”.

Тук ще завие вече, отдалечи се доста. Не беше минавал оттук. Път между два главни пътя. Не му е хрумвало да мине оттук. Защо да го прави?

Красота, полето беше пълно с имане. В красиви цветове.

Тогава чу тази песен. Боб Дилън е велик. Пусна си я пак и пак – десетина пъти.

И се разплака. Отначало се стегнаха скулите му. После закапаха сълзите. Не може да се спре.

Житосвят какво име – красиво. Намали и се загледа в децата които щъкаха край пътя.

Всички го виждаха и той за първи път не махна за поздрав. Поне му мина.

Даде газ на излизане и тогава видя крайпътния паметник. Има много такива, но тук на това тихо и равно място?

Спря и слезе да види паметника. Очакваше да види име и дата?

С красиви букви в мрамора беше изписано – „Български Защитен Вал” – Еркесията.

Пристигна значи!?

хубав ден,хубав постинг,хубав поздрав http://www.youtube.com/watch?v=1oYQqS9WtfI

Баяга, Боб Дилън и старите кучета от взода, и една история, която няма как да не прочетеш :))

За Вас я писах :)

Обещавам.Но аз си открадвам само думичка ,или фраза.Всичко останало е съвсем различно.Поздрави.Чета Ви с удоволствие.

много страст,много емоции си вложил в този разказ...но аз ще се спра на песента,която те е разплакала.Музиката е магия,тя въздейства по различен начин на хората,чрез нея можеш да покажеш най-крехката си същност , да се отпуснеш и да изразиш себе си.
Не се учудвам на това твое моментно състояние,на мен също ми се е случвало...

Благодаря за коментара

казваш....
Прав си Бач, те са и възможност...:)

Поздрави Приятелю !