„ БЪЛГАРСКО ЗАТВОРНИЧЕСКО СДРУЖЕНИЕ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ„

С адрес на управление : 1619 гр.София, бул.” Цар Борис ІІІ „ № 267

/ адвокатска кантора Елен Янкова , тел. 02/4820202 /

 

 

 

ДО

ЕВРОПЕЙСКИЯ КОМИТЕТ ЗА

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ИЗТЕ-

ЗАНИЯ , НЕЧОВЕШКО ИЛИ

УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ И

НАКАЗАНИЯ / КПИ /

 

С И Г Н А Л

 

от Янко Крумов Ваташки , главен секретар на

„ Българско Затворническо Сдружение за Рехабилитация „

 

„ ТАМ КЪДЕТО СВЪРШВА МЕДИЦИНАТА , ЗАПОЧВАТ ЧУДЕСАТА „

 

 

  Обръщаме се към вас с надеждата ,че описаното в настоящата жалба ще привлече вашето внимание ,тъй като отправените от мен многобройни жалби и сигнали до различни институтции в Република България не доведоха до никакъв резултат,за да бъдат предприети адекватни действия за преустановяване на нарушенията.

  Тъй като КПИ не е разследващ орган , а представлява несъдебен превантивен механизъм за защита на лишените от свобда лица от изтезания и други форми на недопустимо отнасяне , се обръщаме към вас с надеждата за оказване на ефективна и своевремнна помощ и съдействие.

  С настоящото ви сигнализирам за обстоятелства ,които считам че

съставляват нарушение на Конвенцията против изтезанията.

  Моля изложението ми да бъде третирано и като официална жалба.

  Казвам се Я.В. , гражданин на Република България .

  Във връзка с наказателно преследване срещу мен и последвало изпълнение на влязла в сила присъда , от три години изтърпявам наложеното ми наказание лишаване от свобода в Софийския централен

затвор.

  Настанен съм в СБАЛЛС към затвора –София , тъй като повече от десет години страдам от заболяването „Диабет „, което получих в следствие на стреса преживян от мен при едно от незаконните ми задържания от българските власти преди 11 години.,като в последствие по това наказателно производство бях оневинен и оправдан изцяло.

  От години се опитвам ,доколкото е възможно , и по силите ми , имайки предвид че съм лишен от свобода , да се боря с утвърдените корупционни практики в Затвора-гр.София , които са добре известни , но добре прикривани от години. За целта сигнализирам различни ин-

ституции за извършващите се там беззакония и нарушения.

  През 2005 година ми бяха предоставени кадри , заснети в Софийския централен затвор от други лишени от свобода .След като се разбра от правоохранителните служби ,че въпросните кадри се намират у мен ,

  инициираха претърсване в дома ми , като ми подхвърлиха шест броя патрони ,/повдигнаха ми обвинение за това , пребиха пред очите ми моя баща, когото в последствие месеци лекувахме докато се възстанови/ , за да оправдаят претърсването и изземат видеоматериалите.

  Кадрите от видеоклиповете ,които неофициално бяха иззети при обиска в дома ми , в последствие бяха предоставени на журналиста

В. И. от „ Нова Телевизия „ , като част от заснетите материали бяха излъчени в негово предаване. Общественото мнение в страната бе настръхнало от ужас от видяното , тъй като за първи път по национална телевизия бяха показвани толкова дълго крити и прикривани истини за „истинския живот „ на лишените от свобода. С показаните тогава кадри бе изкривена тотално първоначалната идея - да бъде показана на обществото истината за реалното ежедневие в местата за лишаване от свобода , а същите бяха представени като брутални извращения.

  В лицето на обществото от властимащите бях представен в образа на най-опасния човек в държавата. В следствие на оказания ми тогава тормоз изпаднах в диабетна кома , като бях занесен в одеало и оставен до болницата на затвора. От този момент нататък станах неудобен за администрациите в местата за лишаване от свобода,като това отношение като „неудобен” продължава и към настоящия момент в още по-големи размери . Неправомерно ми се налагат наказания , с месеци не ми се обръща внимание на здравословното състояние , поддържам високи стойности на кръвната захар , настаняват ме за лечение в лечебно заведение-болницата при затвора , която няма лиценз ,без ендокринологично отделение е , като и апарата за измерване на кръвната захар в затворническата болница също няма лиценз , а последните няколко месеца нямаше и консумативи . В продължение на месеци поддържах високи стойности на кръвната захар от 23 до 33 единици ,които фигурират в медицинския ми картон и журнала на затворническата болница , без да бъде предприето адекватно лечение спрямо мен.

  С големи трудности , / тъй като от две години подържам изключи-телно високи стойности на кръвната захар / успях да се преборя с бюрокрацията и да бъда настанен за лечение в ендокринологична болница и то едва когато бях в критично състояние с трайни и необратими последствия и усложнения за здравето ми.

В цивилната болница, в отделението за диабетно болни намиращо се на 13 етаж ,бях вързан денонощно с белезници за леглото в продължение на 14 дни. В това състояние ми беше провеждано и лечението.Не можаха да ми обяснят- изисква ли лечението ми този метод , да бъда връзван и държан така през цялото време на престоя ми в болницата,

поради което съм завел административно дело.

  Трайна и обичайна практика е в местата за лишаване от свобода да не се прекъсва изпълнението на наложените наказания на лишените от свобода , като причините са или отказ от прокуратурата , или отказ от медицинската комисия , или лоши характеристични данни от началника на затвора. В резултат на несправедливия тормоз от затворническата администрация , с риск за здравето и живота ми и в

знак на протест ,многократно бях принуден да обявявам гладни стачки,

за които разполагам и с надлежни документи.

  Към настоящият момент освен от адекватна медицинска помощ и достъп до адекватно и навременно лечение , съм лишен от правото на съпътстващата заболяването ми диетична храна , което допълнително уврежда и без това увреденото ми здравословно състояние , което по

своята същност е един вид геноцид спрямо мен.

  Поради липсата на хладилник в групата , в която съм настанен, както и високите летни температури тази година и поради това ,че на инсулина който употребявам ежедневно , ми се предоставя в дози за една седмица , и поради факта,че нямаше къде да го съхранявам , поисках да ми бъде разрешено от администрацията на затвора ползването на хладилна чанта за съхранението на животоподържащият ме инсулин. Началникът на затвора-София , П. К. , твърдо и уверено решен да продължава да упражнява геноцид спрямо мен , без да се съобразява със здравословното ми състояние , с мнението на здравните специалисти , категорично ми отказа в писмен вид ,като ме и наказа за това с наказание „ изолиране в наказателна килия за срок от седем дни „, за това че поисках да обжалвам неговия отказ да не ми разреши тази вещ. Това беше умишлено наложен тормоз спрямо мен с цел да имам

отбелязано наказание в досието ми ,за да не мога да се ползвам от условно предсрочно освобождаване тази година и изтърпя наказа-

нието в пълен размер.

  С тези си действия администрацията ме поставя в непркъснат психически тормоз , който продължава и в момента спрямо мен.

  За това ,че сигнализирах Министерство на финансите за извършените зоупотреби с вещевото доволство предоставяно на лишените от свобода в Софийския централен затвор, в мое отсъствие ми бе извършен обиск в спалното помещение лично от началника на

Затвора-П. К. и присъствието на режимния инспектор Ц.

Ц. , като неправомерно ми бе иззет и притежаваният от мен с надлежно разрешително приемник „Булсатком „ ,закупен от мен с лични средства , като по този начин бях лишен от достъп до медийна информация.

  Въпросният началник на затвора –П. К. ,несъобразявайки се със здравословните заболявания и на другите лишени от свобода ,

непрекъснато налага съвместно съжителство на психично болни с инфекциозно-хепатитно болни и остро туберкулозно болни / кашлящи и храчещи кръв / а също така на гореупоменатите със сърдечно болни , диабетно и други незаразно болни лишени от свобода, болни които съвместно се самозаразяват с допълнителни болести и така по-бързо умират. Вместо да бъдат изпращани в инфекциозни болници с нужната апаратура , заразно болните мълчаливо са държани в изолатора на болницата и при агония им се прави имитация на дейност със захранване на венозна глюкоза, поради причината,че не са здравно осигурени и лечението им във външна болница излиза скъпо на управата на затвора. Поради тази причина броя на смъртните случаи за тази година е голям. Тежко заразно болните от СПИН,туберкулоза и смес от двете се убиват най-лесно с със поставянето им на ДЕПО, поради разрушената им имунна система. Това се случи и с 25 годишният лишен от свобода Илия Петров Маринов,който почина на 01.12.2012 г. ,болен от СПИН и туберкулоза , с разрушена имунна система , и не издържа на съставките на депото.

  С тези негови действия П.К.създава също така непрекъсната психоза и страх от евентуално заразяване у лишените от свобода .

  В местата за лишаване от свобода изтърпяват наказание освидетелствани психично болни хора , които не са за затвора , но спрямо тях не се предприема съответно и адекватно лечение , за да бъдат настанени в психиатрични болници. Един от тях за когото разполагаме с надлежни документи е Александър Руменов Маринов , който към настоящият момент пребивава в СЦЗ-стационар , като за него от съда е указано ,че следва да се лекува , а такова лечение не се предприема. При едно от тези разпределения от началника П. К. на друг лишен от свобода с психически отклонения , лишеният от свобода му заявява ,че отказва да отиде в групата в която е разпределен от началника , тъй като над него там е оказван физически тормоз и заявява ,че в знак на протест ще изпие една чаша хлорна вар ,

ако бъде настанен именно там . Началникът вместо да прояви разбиране му заявява да заминава в групата и ако иска да изпие и две

чаши хлорна вар !!!!!!

  След разпределнието и отвеждането му от групата лицето изпива

голямо количество течен разтвор от хлорна вар , като лекарите дълго

време се бореха за живота му . Лицето се казва Николай Михайлов Александров. Омразното отношение на началника на затвора и неговите подчинени подлага лишените от свобода на постоянен психически и физизически тормоз, съчетан с умишленото им лишаване от всичко , което им разрешава закона , като например да им бъде окрадена половината грамаж от храната им , да бъдат лишени от вещевото доволство за подържане на хигиена-сапуни ,веро ,прах за пране, дрехи,обувки, и т.н. , да бъдат принудени да живеят в един квадратен метър , да им бъде упражняван физически тормоз , които винаги се потулва ,защото се разследва от самите тях-управата на затвора.Това довежда лишените от свобода до изпадане в тежки психически депресии , тези които не издържат на постоянния тормоз и посягат на живота си , самоубивайки се по различни начини. Други лишени от свобода в знак на протест срещу тормоза се покатерват на първото дърво намиращо се в затвора ,за да бъдат чути проблемите им или нарязват вените си. Вместо да се подходи по правилния начин към тях , управата ги обявява за психично болни и ги изпраща в психиатричната болница към затвора в Ловеч за ДЕПО, с което ги осакатяват допълнително.На следващо място администрацията на затвора-София не допуска да бъде разрешено раздаването на сприн-цовки на наркозависимите , поради причината че по този начин „ признавала „,че в затвора има наркотици. Това е и основният проблем за ширещите се зарази между наркозависимите от хепатит и СПИН , в следствие на използването на една обща игла.

  Укрива се и бройката на болните от СПИН , която към настоящият момент е над 300 души. Почти в същите проценти се отнася и за болните от хепатит.Много от тези проценти тосят и смесеното заболяване СПИН , Хепатит и Туберкулоза.

  Към медицинския център при затвора-гр.София са назначени за директор и негов заместник двама лекари , съответно д-р Е.А. и г-жа Й.

които не само , меко казано злоупотребяват със служебното си положение ,а може да се каже ,че са „ екзекуторите „ в затвора-София.

  Масова практика от страна на същите е да изготвят становища за лишените от свобода , като сами подписват медицинската докумен-тация от името на лишените от свобода ,изготвят становища по тяхна преценка и усмотрение, за да бъдат настанявани лишените от свобода в психиатричната болница към затвора в Ловеч,без същите да са квали-фицирани психиатри.

  Въпреки многобройните ни сигнали в тази насока и многобройните оплаквания на лишените от свобода , които твърдят ,че никога не са подписвали такива документи ,от нито една институция не бе предприета щателна проверка в тази насока , като бъдат извършени проверки и при констатиране на нарушения да бъдат назначени гра-фологични експертизи на медицинската документация.

  Изпълняващите негласно функциите на психиатър –д-р Е.А. и д-р Й.

поставят диагнози и предписват медикаменти ,без да имат необходи-мата квалификация и образование за това , което само по себе си е потресаващ факт и най-вече всичко това се прави по поръчка на администрацията на Затвора-гр.София в лицето на началника П.К. и не режимния Ц.Ц. Неуредиците в Затвора-София от нехайното и некомпетентно управление , от хора заемащи длъжност на заплата , незаинтересовани от последиците на своите незаконни действия , уредили себе си по родствена и приятелска връзка поради безработи-цата в държавата , причиняват с действията и бездействията си на лишените от свобода непрекъснати страдания , като се отчита „ проформа „ на превъзпитателна дейност , без те самите да имат необходимата квалификация. Да не говорим ,че диагнози от лекари са поставяни по телефона ,след консултации с техни колеги „ психиатри „ от болницата в Затвора-Ловеч. Масова практика е да се осакатяват лишени от свобода с експериментални медикаменти и да се ползват като лабораторни плъхове. В този експеримент влиза всеки един , който не е удобен на администрацията на затвора.

  Лично съм свидетел как хора нормални , след връщането им от психиатрията в Ловеч са увредени до такава степен ,че денонощно не спят и живеят в страшни мъки.

  Видимо изкривени ,с течащи лиги и постоянно ходещи на едно място в следствие на приложеното им „ наказателно депо „ ,казано на жаргон „ коктейл от медикаменти „ , инжектирани им при престоя в

болницата.

  От началото на годината в затворническата болница на Затвора-гр.София от различни заболявания са починали 12 души , от 2000 година до сега са над 150 души.

  БЗСР поиска в писмена форма справка от ГДИН за броя на всички смъртни случаи от влизането на България в Европейския съюз до сега на територията на местата за лишаване от свобода, но и до момента няма отговор.

  Масовите смъртни случаи са причина от лошите условия , ежедневниа психически тормоз при който са принудени да живеят лишените от свобода, от правото да подържат лична хигиена, като не им се предоставят санитарни принадлежности в изискуемия минимум за ползването на такива.

  Много от смъртните случаи по информация се изписват и с друга диагноза , различна от действителната, което може да се провери в медицинските журнали. Държим своевременно да ви уведомим ,че при

досегашните си посещения в пенитенциарните заведения сте били заблуждавани с години , като при всяко ваше уведомление за проверка на компетентните власти ,са се извършвали предварителни подготовки , като сте завеждани в помещения предварително подготвени ,предоставяни са ви лишени от свобода угодни на администрацията ,

които са заявявали пред вас ,че всичко е наред и са доволни от обстановката и от управата , както и от медицинското обслужване в

местата за лишаване от свобода.

  В настоящото изложение до вас не можем да не споменем и палача на психиатричната болница в Ловеч д-р Н.Н.

  На всеки новопостъпил лишен от свобода при среща с д-р Н. , по негово разпореждане се извиква така наречената „бойна група „ от

надзиратели,които отвеждат лишения от свобода в отделно помещение

където го връзват разпънат на подходящо за целта легло с белезници за

краката и ръцете и започват да го бият с палки на смени от по три четири души, докато те самите се изморят, след което идва фелдшера В.М. и инжектира коктейла от „ наказателното депо „ , след което лицето се отвежда в стая с други лишени от свобода,някои от които близки на д-р Н.и там започват изнасилвания и извращения спрямо това лице. Това е дългогодишна и ежедневна практика с 80 % от новопостъпилите в психиатрията. Унизително отношение е и пребиването от бой на лишени от свобода настанени в психиатрията в

Ловеч от надзорния състав за най-малкото нещо, например защото отказват да изядат киселото мляко , което е развалено.

Голяма част от смъртните случаи в психиатрията , включително и след изписването от там са причинени от въпросното „наказетелно депо „.

  От т.н. „ депо „ за периода от 2000 г.до настоящият момент са починали над 500 затворници , което само по себе си не е притеснителен факт , а направо ужасяващ !!!! И по нищо не се различава от времето на комунизма когато затворници са били пребивани до смърт и хвърляни за да бъдат изяждани от прасетата в

Затвора в гр.Белене.

  На следващо място следва да ви уведомим и относно съставките на

т.н. „ смъртоносен коктейл „ , който според потърпевшите лишени от свобода изпитали го лично гарантират ,че последиците и увредите за човешкия организъм са трайни и необратими , като в много от случаите

затворниците получават спазми, инсулти, сърдечни проблеми и дори смърт.Съставките на смъртоносният коктейл на жаргон наречен от тях „ депо „ по информация и от обясненията на пострадали лица съдържа медикаментите „ фоаксол „ , „хлоразин „ , „ модитен „ , коразол „ ,

 „ халоперидол „ , „ дроперидол „ . В комбинация едно с друго тези вещества причинявали схващане на мускулите ,като по този начин организма се парализира и лишените от свобода по този начин се привеждат в безпомощно състояние и биват третирани като животни.

Когато е необходимо да ги нахранят ,за да им се отпусне мускулната система им давали лекарството „ Акинетон „. За сведение на Комисията ще споменем ,че към настоящият момент има вече заведени дела срещу д.р Н. , едното е от лишения от свобода Десислав Събев Тодоров и други лишени от свобода ,осмелили се да заведат подобен вид дела.

  На следващо място следва да обърнем внимание на комисията относно отпуснатите средства за превенция ,лечение и неразпространение на туберкулоза ,които естествено не бяха използвани по предназначение. Формално на част от лишените от свобода бяха раздадени рекламни тениски , което се оказа и единствената кампания в тази насока от администрацията на затвора.

  Масова практика е болните да се лекуват с лекарствата от дарения и

помощи с неясен произход, както и по тяхно настояване да бъдат изписвани от болничните отделения , като неизлекувани с риски за живота и здравето и на другите лишени от свобода , биват връщани в групите на затвора.

  Масова практика е туберкулозно болните да бъдат настанявани съвместно със здрави лишени от свобода и само в най-неизбежни случаи, по отношение на тях се предприемат действия за отвеждането им на лечение в туберкулозната болница, тъй като лечението в болницата е скъпо и нерентабилно за администрацията ,болните масово

се изписват с мотива ,че болестта е калцирана и болния не е заразен и

може да пребивава съвместно с други лишени от свобода.

  Не след дълго симптомите им отново се появяват и процедурата се повтаря . Масова практика на администрацията на затвора е на туберкулозно болните да се налагат наказания с изолиране в наказателна килия . Поради факта на многократните ни осъждания ,

подаваните от нас жалби и сигнали до голяма част от институциите в Р.България и твърденията ни за злоупотреби и закононарушения не се толерират , като категорично биват отхвърляни.

  Многократните сигнали за злоупотреби против управата на затвора са препращани да бъдат разглеждани от самата тази управа –

ГДИН , като най-безотговорно отговаря в писмена форма ,че няма нарушения , а в същото това време нарушенията продължават.

  Подадох жалба до Омбудсмана на Р.България ,за да ми съдейства ,за да мога да оперирам очите си ,в следствие от увреждане на заболяването ми / диабетна полиневропатия / администрацията на затвора непрекъснато го заблуждава ,че ми е предложено адекватно лечение , което аз съм отказал. Към настоящият момент не са предприети никакви действия от страна на администрацията ,за да ми бъде предложено адекватно лечение.

  Не може да не споменем и трайно изградената система от връзки и контакти между началниците на затворите , прия която всеки на всеки се оказва някакъв роднина, в най-лошия случай познат на добър познат.

  Добре изградена система от времето на комунизма ,която действа и до днес. Това е една затворена капсула ,която не позволява на обществото от вън да научава какво се случва вътре в затворите .

  Считам подписването на подобен вид смъртни присъди в Р.българия през 21 век за недопустимо ,правноукоримо и незаконосъобразно ,като е и крайно време да бъде осъзнато !!!!

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ,

 

  Констатираните от нас правонарушения са сериозни и по своята същност са криминални престъпления.

  Със знанието и съгласието на администрацията на затворите в България се допуска убийството на хора , а макар и то лишени от свобода. Моля да предприемете законоустановените мерки и извършите инцидентна проверка по случая. За достоверност на изложените от мен по-горе факти , ви предоставям доказателства .

  В продължение на 16 години съм тормозен,съвместно с моето семейство ,от така наречените за мен „ прокурорски „ присъди, след което съдът ме е оправдавал.Към настоящият момент имам единадесет оправдателни присъди, по които имам съответно заведени дела срещу

България. При всяко едно мое задържане съм бил брутално пребиван ,

като ми е било изпочупено и цялото имущество.При едно от задържанията ми бе брутално пребит и баща ми и моята майка ,която в следствие на стреса заболя от диабет. През цялото това време на незаконни арести, съм бил изнудван да подписвам споразумение,да се признавам за виновен за неща , които не съм извършил,с уговорката ,че

ще ми признаят и приспаднат предварителните арести по оправдателните присъди. След което не ми приспадаха нищо , а ме насърчават да съдя държавата ни в Страсбург.

  Всичкият този тормоз и изтезанията ,които преживявам и в момента ,

ме е мотивирал да се боря срещу тази несправедливост.

  По ваша преценка ,преценете какво следва да се предприеме.

Прилагам необходимите за целта доказателства.

 

Гр.София

2012 г. С уважение : Янко Ваташки

 

 

 

ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕЗАКОННАТА ИНЖЕКЦИЯ В ПСИХИАТРИЧНАТА КЛИНИКА В ЗАТВОРА-ЛОВЕЧ.
ВИДЕОКЛИПОВЕТЕ СА ПОЛУЧЕНИ НА АДРЕСА НА СДРУЖЕНИЕТО. ОБРЪЩАМЕ СЕ КЪМ ВСИЧКИ,КОИТО РАЗПОЛАГАТ С ТАКИВА МАТЕРИАЛИ ДА ГИ ИЗПРАЩАТ НА АДРЕСА НА СДРУЖЕНИЕТО.

www.youtube.com/watch

ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕЗАКОННАТА ИНЖЕКЦИЯ В ПСИХИАТРИЧНАТА КЛИНИКА В ЗАТВОРА-ЛОВЕЧ.
ВИДЕОКЛИПОВЕТЕ СА ПОЛУЧЕНИ НА АДРЕСА НА СДРУЖЕНИЕТО. ОБРЪЩАМЕ СЕ КЪМ ВСИЧКИ,КОИТО РАЗПОЛАГАТ С ТАКИВА МАТЕРИАЛИ ДА ГИ ИЗПРАЩАТ НА АДРЕСА НА СДРУЖЕНИЕТО.

www.youtube.com/watch


www.youtube.com/watch
Доктор от МВР прави разкритие

www.youtube.com/watch
Сдандартно лекарско отношение към болен од диабет в затвора в София
 
www.youtube.com/watch


www.youtube.com/watch
Интеграция към затвора в София


www.youtube.com/watch
www.youtube.com/watch


www.youtube.com/watch
Кухнята на плъховете и заразите в Софиския затвор




www.youtube.com/watch
Превъзпитание на затворник с два инсулта в СЦЗ


www.youtube.com/watch
В затвора София на чужденците всичко е позволено , защото си имат посолства , а българите си нямат такова



www.youtube.com/watch
www.youtube.com/watch
www.youtube.com/watch
www.youtube.com/watch
Разказ за изтезанията в психиатрична клиника - Ловеч