Слизам от таксито и се запътвам към автобуса за Пирот. До мен застава дядо Трифон.
- Ти, ходила ли си в Пирот?
Смее се.
- Не.
Кимам тъжно почти с глава.
- Те са по-добре. И те се оправиха.
Поглежда ме с крайчица на едното око с любопитство.
Дядо Трифон е мъничък човек, със средно телосложение и благ поглед. Изглежда ми много подвижен с раничката на рамото.
Застанали сме с него в страни от автобусната спирка и не спираме да си бъбрим тихо, но много задушевно.
Започва нещо съвсем сериозно да ме говори.
- Ти, знаеш ли Миле Китич, Цеца Величкович, Лепа Брена?
-Е, как да не ги знам.
Започва да ми се радва и вече в свои води да ми разказва.
- Никога да не слушаш онези нашарените.
Гледам с недоумение.
- Онези с татуировките.
- Онези нашарените ще се преродят в негри от Африка.
Продължава.
- Господ обича, само онези които слушат сръбско.
Тогава ме поглежда и пита:
- Ти, каква музика слушаш?
Вече се замислям , но казвам
- Народна.
Усмихнат и с лекота продължава да ми говори тихо.
- Ааааа, онези с българската са в резервата.
Те ще се преродят пак в българи. Аз слушам сръбско, когато Господ е ходил по земята.
Оказа се, че дядо Трифон е началото на тази незабравима екскурзия. Привкус на славянска музика, българска компания и много хумор.
Самият базар също беше емоции, смях, забава.
Имаше народни ансамбли, които допринасяха за целия колорит от пъстротата на техния празник.
Присъстваха и техни телевизии и репортери, които отразяваха събитието:
ФЕСТИВАЛ НА ТЕГЛЕНАТА КОЛБАСИЦА.
Какво разбрах от нашата екскурзоводка за колбасите.
Това са местни мръвки, които давали сила на мъжете, а жените ставали палави. ;) Местните се шегували, че това е Пиротска ВиАгРа.
Не знам дали ще стана палава, но от толкова мръвка ще кача холестерола и няколко килца. :)
Благодаря за прелестните хора, които ме заредиха с много положителни емоции.