Тя стана една...нито ти да си жив,нито аз да съм умрял.Какви ти знаци от Бога.Какъв ти космически хаос.Каква ти простотия,постинги,форуми,виещи вълци....Всичко,ама всичко е изречено.Но както казва един мой задочен приятел,,файда йок,кяр хич,,.Има дни в които не само мен,ме залива истинско отчаяние.Пълна безнадеждност.Ослепя напълно в мнозинството си българският човек.Гоце президент-още.Румен Запалката в Ме-ви-рето.Сергейчо истинскии суек-премиер-още.Онзи-докторският министър с частната си клиника(а уж и той социално отговорен) и той-още.Масларова-още.На транспорта пък(чухте ли днес,влака си бил технически напълно изправен)министъра-още.Карат си я...Изобщо не им дреме на шмайзера.Обаче има дни,а те никак не са малко,в който надеждата ми(а не желанието ми)ми нашепват нещо друго.Няма да се правя на загадъчен(Бароузо пък да си завре дипломатичният си език другаде).Ясно е,че това няма да продължава вечно.Не бързаите да се давите.Не,че не сме се нагълтали здраво с вода...Има простички неща,който винаги ама винаги могат да ни спасят.При това безотказно.Те са стари.Библейски.Вярата в Бог.Спазването на неговите заповеди...и както казваше ранният Солженицин...говоренето на ясен глас ИСТИНАТА,ИСТИНАТА,ИСТИНАТА.Без увъртания,без врътки,финтове,глезонтения...Без ама....Това е...

Словото-ежедневно с нас и в нас!